Неосъществена среща с чакана гостенка (Музата)
Кога я чакам, тя не пристига,
присънва ми се, че ми намига...
Затуй реших си да я поканя...
......
Търсих я, виках я, китка й китих,
вино й точих препълна кана,
курбан заколих, питка замесих,
месал постлах й да я нахраня.
Огън стъкмих й, да е на топло,
легло застлах й – да спи на меко,
свещи запалих да й е светло -
до мрак я чакам, гост от далеко.
Вода й стоплих – да се измие,
с везана кърпа да се изтрие.
Като за булка надиплих риза,
терлици сплетох и тях курдисах.
Седнах... и чакам, дано похлопа,
на вратника ми дано потропа...
По пътя гледам да не премине
и дворите ми да не подмине...
Пролайва куче, овца проблява,
сърп-месечинка в мед засиява
и както съм се на стол подпряла,
унесла съм се и съм заспала...
И сън сънувам - как някой хлипа,
за мене плаче и мене вика...
А куче лае на стръв и бясно,
а аз си хъркам, насън промлясвам...
И много пъти "дежавю" става -
на крак ми дойде и... отминава,
щото съм порти здраво подпряла,
щото дълбооко сън съм заспала...
Даже и късмета си. 
