Аз сърцето все назад си бутах
и да люби, тъй му забраних!
Скитах се в мъгла и все се лутах,
и за обич истинска така го скрих!
Страх, човешки бе сковал гърдите,
страх пред теб омайнице любов,
ако срещнех тайно те в нощите,
щях ли аз за теб да съм готов?!
И залутан в мрачните простори,
и от блудници, в лъжовност обладан,
мръсното как чисто ми се стори,
а доброто в зло превърнах сам!
Но пробудих се от сън и в чистота,
Теб подирих, ала де бе ти гореща?!
В нощи ясни да си падаща звезда,
с ярка диря дето да посрещна!
Да докосна тебе - живописна,
тъй пламтяща да ме изгориш,
от съдбата ти си ми орисана,
с истински сълзи да ме спасиш!
Търсих теб на земята в недрата,
в черни урви, в горите рових,,
на полята дълбоко в тревата,
но такава Любов .....не открих!
07.07.2015 г. Влад. Нед.
© Владислав Недялков Всички права запазени