НЕОТЛЪЧНО

Още в полусън след смъртта си,
в бледото ми нямо съществуване,
те видях, коленичил в скръбта си
от нашето тайнствено сбогуване.

Бе притиснал ръка на челото ми.
С другата държеше сърцето си.
Над нас стоеше божеството ни
със син ореол около лицето си.

То ми каза с усмивка, че съм жива,
че имам още дни за светли мечти,
но едно идва, друго си отива,
в бъдещия път няма да си ти.

С болка в сърцето те отпратих.
Сън ли бе, или лоша действителност.
Една твоя сълза в душата си скрих.
Тя не бе от паметта ми измисленост.

И очите ти черни тогава видях.
Образът ми в тях бе отпечатан.
Потънала в него, аз всичко бях -
жажда и безнадеждно очакване.

От години не зная къде си,
дали духът ми броди в очите ти,
но аз те нося още в сърцето си
и неотлъчно си бил в мечтите ми...

20 10 2015