Още в полусън след смъртта си,
в бледото ми нямо съществуване,
те видях, коленичил в скръбта си
от нашето тайнствено сбогуване.
Бе притиснал ръка на челото ми.
С другата държеше сърцето си.
Над нас стоеше божеството ни
със син ореол около лицето си.
То ми каза с усмивка, че съм жива,
че имам още дни за светли мечти,
но едно идва, друго си отива,
в бъдещия път няма да си ти. ...