4.01.2008 г., 13:48

Неотразимо завладява денят...

1.1K 0 23
 

Неотразимо завладява
денят, който
рано сутринта
появява се с усещане
                    за свобода.
Подобно хладнокръвието
на магьосник стар,
смело, някак с
                     негов чар
багрите на града
измисля,
поднася свежест
като целувката си
                       чиста.
Смее се над
хоризонта
и слънцето,
      изплашено или
може би изненадано,
прозиращо зад всеки
светъл кът,
че точно днес
по-добър
           станал е светът.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любослава Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...