Сентполия (Любослава) Сентполия (Любослава)
37
Jan 4, 2008, 1:48 PM

Неотразимо завладява денят...

1.1K 0 23
 

Неотразимо завладява
денят, който
рано сутринта
появява се с усещане
                    за свобода.
Подобно хладнокръвието
на магьосник стар,
смело, някак с
                     негов чар
багрите на града
измисля,
поднася свежест
като целувката си
                       чиста.
Смее се над
хоризонта
и слънцето,
      изплашено или
може би изненадано,
прозиращо зад всеки
светъл кът,
че точно днес
по-добър
           станал е светът.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любослава All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0