През сърцето ми премина влак.
А то ухае ти на смях.
И сълзи.
И сълзи през смях.
Разни нотички и рими.
Кажи ми, прошепни.
Къде ли отлетя?
Искам да те виждам.
През деня.
И през нощта.
И след това дори.
Докосване и смях.
А после си далечен.
Блуждаещ поглед.
Неизречен.
Слънчев лъч през тишината.
Трапчинка.
Песен неизпята.
© Зорница Станчева Всички права запазени