Неплачеща мъка
НЕПЛАЧЕЩА МЪКА
Страшна е тази неплачеща мъка -
дълбоко, дълбоко в сърцето скрита,
за гърлото стиска с желязна ръка,
в ужас изгаря, на части разплита.
Сълзите от мъката малко измиват,
поплачеш си, после малко олекне.
Тъй както дъждовните капки измиват
чернилката и пак слънцето пекне.
Тежко му на този, който не плаче,
чернилката вечно в него остава,
бучката ледна в сърцето обаче
пак си остава. Не, няма забрава.
Страшно е да гледаш в очите сухи -
няма искрица, живота го няма.
Бездни бездънни са орбити кухи,
от тях прозира сал мъка голяма.
Блазе му на този, кой сълзи рони -
поплаче, повика, после отмине.
Мъка неплачеща мене ме гони
и така ще е от века до нине.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анка Келешева Всички права запазени
