Неподходящи мъже
Влюбвам се все в неподходящи мъже.
Доизмислям ги като герои.
После ме дърпат с ужасно въже
всички фантазии мои.
Все ги харесвам такива едни
силни и горди мъжкари.
Те не простират със мен пелени.
Очите им палят пожари.
Не за семейство – за волен живот
сякаш орисани свише.
Стяга ги тесният брачен хомот,
просто не могат да дишат...
Неуловими, отлитат от мен,
взели съня ми, покоя.
На нежни измислици вечно във плен,
живея си в приказка своя.
Не мога, уви, да ги спра, покоря,
с косите си да ги завържа.
Всеки път в клади безумни горя...
Как ли все още издържам?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
