Dec 13, 2011, 6:21 AM

Неподходящи мъже

  Poetry » Love
1.1K 0 20

Влюбвам се все в неподходящи мъже.

Доизмислям  ги като герои.

После  ме дърпат с ужасно въже

всички фантазии мои.

 

Все ги харесвам такива едни

силни и горди мъжкари.

Те не простират със мен пелени.

Очите им палят пожари.

 

Не за семейство – за волен живот

сякаш  орисани свише.

Стяга ги тесният брачен хомот,

просто не могат да дишат...

 

Неуловими, отлитат от мен,

взели съня ми, покоя.

На нежни измислици вечно  във плен,

живея си в приказка своя.

 

Не мога, уви, да ги спра, покоря,

с косите си да ги завържа.

Всеки път в клади безумни горя...

Как ли все още издържам?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Страхотно е произведението Ви! Мисля, че аз съм една от многото, които се припознахме във Вашите стихове.
  • Може да дойде и само конят, принца да се е затрил някъде... но ти не се отчайвай, пък и не живее ли всеки в своя приказка, защото иска да е щастлив?! Хубав стих Поздрави!
  • Хареса ми!
  • Прекрасно откровение, Нина!
    Ах, тези мъже!
    Хареса ми!
    Принцът ще дойде на бял кон!
    Пожелавам ти го от сърце!

  • Живота те среща с няколко неподходящи,за да можеш да откриеш след време най-добрия за теб.Вярвай,че има и такива мъже,които ще сложат света в краката ти..

    Поздрав за красивия стих!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...