Неподредени залезни мисли
Лежа гола на плажа
и съзерцавам медната кожа на залеза.
Два облака-дракони се сношават
като в картина на Блейк.
Между линията на ума и сърцето
по ръката ми е полепнал пясък...
Аз все още съм нечий сън
и нечий кошмар. Подновен...
И все още някой усеща парфюма ми
в гънките на тълпата.
И гърдите ми в полусвитите длани
на някой тежат.
Но само насън,
защото аз лежа върху пясъка и съм ничия...
Двата облака свършват със дъжд.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирина Колева Всички права запазени
