Jan 22, 2020, 11:21 PM  

Неподредени залезни мисли

  Poetry
1.2K 5 17

Лежа гола на плажа

и съзерцавам медната кожа на залеза. 

Два облака-дракони се сношават

като в картина на Блейк. 

Между линията на ума и сърцето

по ръката ми е полепнал пясък...

Аз все още съм нечий сън

и нечий кошмар. Подновен...

И все още някой усеща парфюма ми

в гънките на тълпата. 

И гърдите ми в полусвитите длани

на някой тежат.

Но само насън,

защото аз лежа върху пясъка и съм ничия...

Двата облака свършват със дъжд. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирина Колева All rights reserved.

Comments

Comments

По ръката ми е полепнал пясък...

По ръката ми е полепнал пясък...
1.5K 3

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...