Jan 22, 2020, 11:21 PM  

Неподредени залезни мисли

  Poetry
1.2K 5 17

Лежа гола на плажа

и съзерцавам медната кожа на залеза. 

Два облака-дракони се сношават

като в картина на Блейк. 

Между линията на ума и сърцето

по ръката ми е полепнал пясък...

Аз все още съм нечий сън

и нечий кошмар. Подновен...

И все още някой усеща парфюма ми

в гънките на тълпата. 

И гърдите ми в полусвитите длани

на някой тежат.

Но само насън,

защото аз лежа върху пясъка и съм ничия...

Двата облака свършват със дъжд. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирина Колева All rights reserved.

Comments

Comments

По ръката ми е полепнал пясък...

По ръката ми е полепнал пясък...
1.5K 3

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...