14.10.2007 г., 18:05 ч.

НЕПОНЯТНОСТ 

  Поезия
681 0 22


Добре дошла в дома ми, Непонятност!
На прага ми пристъпваш в отчаяние.
Подрани, а късно те очаквах.
Е, нищо! Влез и настани се! Сядай!

С какво да те почерпя? Водка?
(Отдавна не пия други алкохоли.
От уискито преставам да съм кротка,
а с виното на Вие си говоря.)

Е, как си? Недей да се стесняваш!
За мен? Едва ли има много да говоря.
Отдавна спряла съм да вярвам,
а и знаеш ги какви са хората.

Наскоро мой приятел се спомина.
Много плаках. На гроба му цветя посях.
Далеко съм от всичките роднини
и не познавам никой в този град.

Ето, виждаш ли, какъв е, Непонятност,
животът ми между четири стени?
Отхвърлила съм всички вероятности,
че може Господ над мен да се смили.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??