НЕПОНЯТНОСТ
Добре дошла в дома ми, Непонятност!
На прага ми пристъпваш в отчаяние.
Подрани, а късно те очаквах.
Е, нищо! Влез и настани се! Сядай!
С какво да те почерпя? Водка?
(Отдавна не пия други алкохоли.
От уискито преставам да съм кротка,
а с виното на Вие си говоря.)
Е, как си? Недей да се стесняваш!
За мен? Едва ли има много да говоря.
Отдавна спряла съм да вярвам,
а и знаеш ги какви са хората.
Наскоро мой приятел се спомина.
Много плаках. На гроба му цветя посях.
Далеко съм от всичките роднини
и не познавам никой в този град.
Ето, виждаш ли, какъв е, Непонятност,
животът ми между четири стени?
Отхвърлила съм всички вероятности,
че може Господ над мен да се смили.
© Сияна Георгиева All rights reserved.
И радваш с нея,така да знаеш
