21.08.2007 г., 14:14

Непоръчана вечеря

1K 0 15

Набирам номера, поръчвам си любов.
"Грешка! Не доставяме по домовете,
рецепта нямаме, ресторантът е нов,
моля, на друг номер звъннете."


Набирам отново с треперещи пръсти,
заето ми дава, сигнал се накъсва,
... и тази вечер сама ще съм вкъщи -
самотата със сол на вкус ще поръсвам.


Трети опит, телефонът вече звъни,
тих глас - сърцето остава нечуто,
гласът в слушалката започва да кънти:
"Съжалявам, но няма любов във менюто".


Всяко обаждане е удар във камък,
свещи запалих, не поръчах вечеря,
не хапнах,а сякаш приседна ми залък
и отново ще легна в празна постеля.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...