21.08.2007 г., 14:14

Непоръчана вечеря

1K 0 15

Набирам номера, поръчвам си любов.
"Грешка! Не доставяме по домовете,
рецепта нямаме, ресторантът е нов,
моля, на друг номер звъннете."


Набирам отново с треперещи пръсти,
заето ми дава, сигнал се накъсва,
... и тази вечер сама ще съм вкъщи -
самотата със сол на вкус ще поръсвам.


Трети опит, телефонът вече звъни,
тих глас - сърцето остава нечуто,
гласът в слушалката започва да кънти:
"Съжалявам, но няма любов във менюто".


Всяко обаждане е удар във камък,
свещи запалих, не поръчах вечеря,
не хапнах,а сякаш приседна ми залък
и отново ще легна в празна постеля.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...