Aug 21, 2007, 2:14 PM

Непоръчана вечеря

  Poetry
1K 0 15

Набирам номера, поръчвам си любов.
"Грешка! Не доставяме по домовете,
рецепта нямаме, ресторантът е нов,
моля, на друг номер звъннете."


Набирам отново с треперещи пръсти,
заето ми дава, сигнал се накъсва,
... и тази вечер сама ще съм вкъщи -
самотата със сол на вкус ще поръсвам.


Трети опит, телефонът вече звъни,
тих глас - сърцето остава нечуто,
гласът в слушалката започва да кънти:
"Съжалявам, но няма любов във менюто".


Всяко обаждане е удар във камък,
свещи запалих, не поръчах вечеря,
не хапнах,а сякаш приседна ми залък
и отново ще легна в празна постеля.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....