Aug 21, 2007, 2:14 PM

Непоръчана вечеря

  Poetry
1K 0 15

Набирам номера, поръчвам си любов.
"Грешка! Не доставяме по домовете,
рецепта нямаме, ресторантът е нов,
моля, на друг номер звъннете."


Набирам отново с треперещи пръсти,
заето ми дава, сигнал се накъсва,
... и тази вечер сама ще съм вкъщи -
самотата със сол на вкус ще поръсвам.


Трети опит, телефонът вече звъни,
тих глас - сърцето остава нечуто,
гласът в слушалката започва да кънти:
"Съжалявам, но няма любов във менюто".


Всяко обаждане е удар във камък,
свещи запалих, не поръчах вечеря,
не хапнах,а сякаш приседна ми залък
и отново ще легна в празна постеля.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...