Непотребност
Не бих могъл да кажа, че обичам
нещо - на света - така виновно.
Душата като лято разсъбличам
и търся я, зараснала и нова.
Не бих могъл да кажа, че съм виждал
нещо - на света - така прекрасно.
В съня си днес очите ти зазиждам,
но туй ме прави само по-нещастен.
Не бих могъл със нежност да погаля
нещо - на света - така блажено.
Допирът красивото разваля
и превръща го във вещ обикновена.
Не бих могъл със страст да притежавам
нещо - на света - така вълшебно.
Мога само с този стих да натъжавам
и да предложа скромно свойта непотребност...
нещо - на света - така виновно.
Душата като лято разсъбличам
и търся я, зараснала и нова.
Не бих могъл да кажа, че съм виждал
нещо - на света - така прекрасно.
В съня си днес очите ти зазиждам,
но туй ме прави само по-нещастен.
Не бих могъл със нежност да погаля
нещо - на света - така блажено.
Допирът красивото разваля
и превръща го във вещ обикновена.
Не бих могъл със страст да притежавам
нещо - на света - така вълшебно.
Мога само с този стих да натъжавам
и да предложа скромно свойта непотребност...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Шуманов Всички права запазени
