7.09.2008 г., 13:14 ч.

Непотребност 

  Поезия
592 0 4
Не бих могъл да кажа, че обичам
нещо - на света - така виновно.
Душата като лято разсъбличам
и търся я, зараснала и нова.

Не бих могъл да кажа, че съм виждал
нещо - на света - така прекрасно.
В съня си днес очите ти зазиждам,
но туй ме прави само по-нещастен.

Не бих могъл със нежност да погаля
нещо - на света - така блажено.
Допирът красивото разваля
и превръща го във вещ обикновена.

Не бих могъл със страст да притежавам
нещо - на света - така вълшебно.

Мога само с този стих да натъжавам
и да предложа скромно свойта непотребност...

© Валери Шуманов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??