Sep 7, 2008, 1:14 PM

Непотребност 

  Poetry
591 0 4
Не бих могъл да кажа, че обичам
нещо - на света - така виновно.
Душата като лято разсъбличам
и търся я, зараснала и нова.

Не бих могъл да кажа, че съм виждал
нещо - на света - така прекрасно.
В съня си днес очите ти зазиждам,
но туй ме прави само по-нещастен.

Не бих могъл със нежност да погаля
нещо - на света - така блажено.
Допирът красивото разваля
и превръща го във вещ обикновена.

Не бих могъл със страст да притежавам
нещо - на света - така вълшебно.

Мога само с този стих да натъжавам
и да предложа скромно свойта непотребност...

© Валери Шуманов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??