Непознат
Видях аз много, но си мисля често:
Къде се скриха хората, за бога?!
Но няма да се спра, ще търся пак!
Това поне съм сигурен, че мога!
НЕПОЗНАТ
Защо си мислите, че ме познавате?
За мене има мнения безброй...
Дали съм грешен ангел или дявол,
опазих се от Вас, от студ и зной.
Ах! Колко много мога да направя!
За всички вас, познати или не...
На думи не, с постъпки смели,
диктувани от моето сърце.
Аз мога да съборя и преграда
от здрав гранит или бетон.
Щом чуя, че от другата страна,
мой близък във калта издава стон.
На бал вечерен мога да съм принц,
с излъчване на много добрина.
Отишъл със единствената мисъл -
да сторя някому злина.
Аз мога да преплувам океани
за миг, при някой друг човек...
Щом стигна там, на всеки бедстващ
ще кажа дума - като лек...
Аз мога да нахлупя маска,
макар и с номер по-голяма,
рисувана с усмивка гнила,
създадена за зла измама.
Мембрана ли са мойте чувства,
защо съм толкоз многолик?
Решил съм аз, добро да правя!
На злите ще съм зъл критик?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Иванов Всички права запазени
