Непознатата
Видях я да се крие във шубрака,
от слънце и от светлина.
Видях я да танцува в мрака
и да се задява със смъртта.
Видях окото ù, то бе дълбоко,
празно бе, като голяма пещера.
И с мамеща усмивка бе
на млада, хубава жена.
Видях я, но после тя изчезна -
разтвори се във въздуха и танцът спря.
След туй следите ù се скриха,
като вълнички в прозрачно езеро,
направени от нечия мъничка ръка.
Ами сега? Запитах се, къде е?
А толкова бих искал да я няма.
И да е близо искам, но да бъде настрана,
за да я виждаме и да се пазим
от непознатата ни, сенчеста страна....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яни Всички права запазени
