Непознатата жена
Ще ме намериш, някак си случайно,
във прашни страници на някой стар албум.
Ще си припомниш нощите ни - влюбени -
прегръдките, далеч от светски шум.
Ще се запиташ ли какво направихме
с мечтата този свят да променим?
Нали и ти, и аз се вричахме -
да сме различни и да устоим.
Да устоим на пошлостта, на егоизма...
И да запазим живи чувствата, смеха.
Да не затънем в блатото на реализма -
да бъдем ти и аз срещу света.
Ще ме откриеш, някак си различна,
уж същата, но с поглед потъмнял...
Уж същата, но някак си безлична
и оцеляваща във свят обезумял.
Обичаща, но някак си различно -
и недостатъчно, и пресметливо, и без плам...
А "мъдростта" - без време ме споходила -
и взела всичко, без да плаща дан.
Ще ме познаеш ли и толкова неистинска -
гротеска на отминал идеал?
Ще ме запратиш ли във спомени далечни,
припомняйки какво си преживял -
че сбъдната мечта, макар повехнала,
била съм в твоя свят, през пролетта?
А любовта ми - във душата ти отекнала -
те е дарила с ангелски крила...
С. Кръстева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Кръстева Всички права запазени
