Ще ме намериш, някак си случайно,
във прашни страници на някой стар албум.
Ще си припомниш нощите ни - влюбени -
прегръдките, далеч от светски шум.
Ще се запиташ ли какво направихме
с мечтата този свят да променим?
Нали и ти, и аз се вричахме -
да сме различни и да устоим.
Да устоим на пошлостта, на егоизма...
И да запазим живи чувствата, смеха.
Да не затънем в блатото на реализма -
да бъдем ти и аз срещу света. ...