20.09.2025 г., 7:42

Непредвиден епилог

145 0 0

Н Е П Р Е Д В И Д Е Н Е П И Л О Г

 

Гледам напрегнато,притаил дъха си

поредния епизод от сблъсъка

във борбата за надмощие

между противоположностите на живота,

танцуващ върху гребена на вълната

от бурни и нежни,брутални събития,

който не винаги,но понякога е примесен

за съспенс с малко грубичка шарения,

а в сянката й самата непорочна Невинност

е застанала приведена на колене

пред извора с Жива вода

и пие от виталната течност

с пълни шепи вечна нетленност-

но ето,изведнъж там,нейде от Нищото

се появява фигура идеално изваяна,

скрила под сянката на вечната маска

рогата,копитата и опашката

на най-префинените изкушения,

с отворена паст и жадна захапка,

с несломима Воля да опорочава

всичко беззащитно,наивно,

изпречило се на пътя й-

обаче точно в момента съдбовен,

преди жертвата да попадне в капана,

се появява с импулс на порив върховен

и се впуща в брутална атака,

вадейки поредната стрела от колчана

малкият "невинен" поразник Купидон-

само,че този път върха на стрелата му е намазана

не с омаята на оная вълшебна,любовна отвара,

а с възможно най-плътната тинктура от Тамян.

По правилото за изключенията от правилата

този случай се отнася към тази Истина Свята,

а целта е в баланса финен на шанса,

последната дума да е на Божата Правда,

за която Съзнанието ни никога 

не ще има възможността да порасне.

 

11.09.2025г.гр.Свищов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...