Sep 20, 2025, 7:42 AM

Непредвиден епилог

  Poetry
143 0 0

Н Е П Р Е Д В И Д Е Н Е П И Л О Г

 

Гледам напрегнато,притаил дъха си

поредния епизод от сблъсъка

във борбата за надмощие

между противоположностите на живота,

танцуващ върху гребена на вълната

от бурни и нежни,брутални събития,

който не винаги,но понякога е примесен

за съспенс с малко грубичка шарения,

а в сянката й самата непорочна Невинност

е застанала приведена на колене

пред извора с Жива вода

и пие от виталната течност

с пълни шепи вечна нетленност-

но ето,изведнъж там,нейде от Нищото

се появява фигура идеално изваяна,

скрила под сянката на вечната маска

рогата,копитата и опашката

на най-префинените изкушения,

с отворена паст и жадна захапка,

с несломима Воля да опорочава

всичко беззащитно,наивно,

изпречило се на пътя й-

обаче точно в момента съдбовен,

преди жертвата да попадне в капана,

се появява с импулс на порив върховен

и се впуща в брутална атака,

вадейки поредната стрела от колчана

малкият "невинен" поразник Купидон-

само,че този път върха на стрелата му е намазана

не с омаята на оная вълшебна,любовна отвара,

а с възможно най-плътната тинктура от Тамян.

По правилото за изключенията от правилата

този случай се отнася към тази Истина Свята,

а целта е в баланса финен на шанса,

последната дума да е на Божата Правда,

за която Съзнанието ни никога 

не ще има възможността да порасне.

 

11.09.2025г.гр.Свищов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...