21.02.2008 г., 22:23

Непреходна

881 0 13
Пристъпи бавно и чаровно,
с усмивка грейнала в захлас.
Изрече словото любовно,
с треперещ и пресипнал глас.

Червена роза ми поднесе,
целуна плахата ръка
и топлина в сърцето внесе,
която грее до сега.

Косите вече посребряха,
повяхна бавно младостта,
ала сърцата не познаха
обидата и ревността.

И ако трябва да започна
живота от начало днес,
то обичта ти непорочна
отново ще приема с чест!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наташа Басарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...