Feb 21, 2008, 10:23 PM

Непреходна

  Poetry » Love
888 0 13
Пристъпи бавно и чаровно,
с усмивка грейнала в захлас.
Изрече словото любовно,
с треперещ и пресипнал глас.

Червена роза ми поднесе,
целуна плахата ръка
и топлина в сърцето внесе,
която грее до сега.

Косите вече посребряха,
повяхна бавно младостта,
ала сърцата не познаха
обидата и ревността.

И ако трябва да започна
живота от начало днес,
то обичта ти непорочна
отново ще приема с чест!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....