Непреходно
Тихи заглъхнали
немощни стъпки,
гаснали, търсили
нечии пръсти...
Звуци и шепот
слели се в нищото,
сляпо горяли
очите, живите...
Сенки притихнали,
нощ натежала,
устни потрепнали
насън жално...
Огън светкавица
лумнал вековен,
миг подир миг,
цял живот достоен,
ручей пречистен бил
отново и отново,
срещнат смях,
въздишка, ромол,
истина открита
една след друга,
за зърното целунато
с дъх на жива устна.
немощни стъпки,
гаснали, търсили
нечии пръсти...
Звуци и шепот
слели се в нищото,
сляпо горяли
очите, живите...
Сенки притихнали,
нощ натежала,
устни потрепнали
насън жално...
Огън светкавица
лумнал вековен,
миг подир миг,
цял живот достоен,
ручей пречистен бил
отново и отново,
срещнат смях,
въздишка, ромол,
истина открита
една след друга,
за зърното целунато
с дъх на жива устна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
