30 окт. 2008 г., 08:57

Непреходно

Поэзия » Философская

666 0 17

Тихи заглъхнали
                                   немощни стъпки,
гаснали, търсили
                                    нечии пръсти...
Звуци и шепот
                                    слели се в нищото,
сляпо горяли
                                    очите, живите...
Сенки притихнали,
                                    нощ натежала,
устни потрепнали
                                     насън жално...
Огън светкавица
                                     лумнал вековен,
миг подир миг,
                                     цял живот достоен,
ручей пречистен бил
                                      отново и отново,
срещнат смях,
                                      въздишка, ромол,
истина открита
                                       една след друга,
за зърното целунато
                                       с дъх на жива устна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

voda (Елица Ангелова)

Песенно!
Поздрав, Мариола!

2008-10-30T20:59:48+02:00
Queen_of_Dreamland (Наталия)

Чудно! Много ми хареса!

2008-10-30T15:48:08+02:00
perfectstranger (Димитър Станчев)

Като мелодия се излива!

2008-10-30T14:11:19+02:00
viliana_popova (something else)

Вълшебство...

Поздрав и

2008-10-30T12:23:17+02:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

Целувам те... за зърното целунато!

2008-10-30T11:53:23+02:00