тюркоаз (Мариола Томова) тюркоаз (Мариола Томова)
3 940
Oct 30, 2008, 8:57 AM

Непреходно

668 0 17
Тихи заглъхнали
                                   немощни стъпки,
гаснали, търсили
                                    нечии пръсти...
Звуци и шепот
                                    слели се в нищото,
сляпо горяли
                                    очите, живите...
Сенки притихнали,
                                    нощ натежала,
устни потрепнали
                                     насън жално...
Огън светкавица
                                     лумнал вековен,
миг подир миг,
                                     цял живот достоен,
ручей пречистен бил
                                      отново и отново,
срещнат смях,
                                      въздишка, ромол,
истина открита
                                       една след друга,
за зърното целунато
                                       с дъх на жива устна.
                                                 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0