13.01.2004 г., 0:18

Непрежалимо

2.5K 1 3

Непрежалимо

Ръцете ми те галеха и искам

отново да те милват и сега.

Не мога да престана да потискам

нестихващата в мен тъга.

Очите ми те търсят сред звездите.

Коя от всичките искри си ти?

Не те откриват шепнат ми сълзите

и знам, че ме боли както преди.

Не мога да престана да си спомням

за радостта, която внасяше в дома.

Безбройни поводи и си припомням,

че теб те няма. Чувствам се сама...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...