13.07.2008 г., 22:52

Непременно

2.2K 0 14
                 И аз ще ти се случа. Непременно.

                 От капка тиха нежност ще изплувам,

                 в очите ти дълбоки ще се гмурна,

                 където после дълго ще се губя.

                 Ще нося пролет, много ранна пролет,

                 със нея бяла в тебе ще разцъфвам,

                 с дъха си ураганен ветровете

                 по топлото ти тяло ще разпръсквам.

                 И някога, когато се заситиш,

                 във себе си така да ме усещаш,

                 от кратък миг по-бъзро ще изчезна.

                 Но аз ще ти се случа. Непременно.

                

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Эоя Михова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...