От капка тиха нежност ще изплувам,
в очите ти дълбоки ще се гмурна,
където после дълго ще се губя.
Ще нося пролет, много ранна пролет,
със нея бяла в тебе ще разцъфвам,
с дъха си ураганен ветровете
по топлото ти тяло ще разпръсквам.
И някога, когато се заситиш,
във себе си така да ме усещаш,
от кратък миг по-бъзро ще изчезна.
Но аз ще ти се случа. Непременно.
© Эоя Михова Всички права запазени
Пишеш въздействащо!