От капка тиха нежност ще изплувам,
в очите ти дълбоки ще се гмурна,
където после дълго ще се губя.
Ще нося пролет, много ранна пролет,
със нея бяла в тебе ще разцъфвам,
с дъха си ураганен ветровете
по топлото ти тяло ще разпръсквам.
И някога, когато се заситиш,
във себе си така да ме усещаш,
от кратък миг по-бъзро ще изчезна.
Но аз ще ти се случа. Непременно.
© Эоя Михова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
