aap (Ангел)
921 3578
21.07.2017 г., 2:03 ч.

Непренудено или кошмар 

  Поезия
499 2 6

Седях във тъмното самотен...

Пред листа празен в тъмното седях

поезия и стих в едно във мене се редяха.

Усмихвах се но в сълзи лицето си облях.

Сам бях... Но с мойте въпроси !

Борба е в мене и океаните бушуват...

Едва издържам, уморен съм,

спирам и да плувам.

Знам брегът е там... Близо е и съществува!

Уморен съм и съм сам, и може би заспивам.

А може би дори не съществувам?

Не знам? Очи затварям, тъмно е ...

А тишината в тъпанчето ми приглася...

Почини си и поспи, отпусни се и спокойно

потъни в дълбините на живота.

Но в този миг, светкавица разкъса небосвода...

Проблястна в тъмното небе!

Тогава го видях той бе с надеждата до него.

И двамата подаваха на мен ръце.

Заплувах с цяла изнемога, гребях с последни

сили две и ето ме сега във двора на моят

дом отново без сърце... Тъга и тъмнина.

Къде е светлината и слънцето къде е?

Сънувам ли!? Не знам...

Но знам че съществувам.

 

© Ангел Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Влади приятелю радвам се да те видя на моята страничка!Благодаря за коментара и за любими!До нови приятелю!
  • Благодаря ви приятели че споделихте времето си с моят стих ,благодаря за хубавите коментари на всички !Марги скъпа☺,Виле мила☺,Албенче☺,Стойчо благодаря и за любими!!!До нови!
  • Явно изпадане в поетичен делириум! Често изглежда безизходно,но тогава се ражда поетична откровеност!
  • Вярвай и се моли! Ще успееш!
  • Човекът е човек, когато търси светлина!!!
    Поздрави, Ангел.
  • Щом съществуваш, ще видиш слънцето и брега!
Предложения
: ??:??