Непренудено или кошмар
Седях във тъмното самотен...
Пред листа празен в тъмното седях
поезия и стих в едно във мене се редяха.
Усмихвах се но в сълзи лицето си облях.
Сам бях... Но с мойте въпроси !
Борба е в мене и океаните бушуват...
Едва издържам, уморен съм,
спирам и да плувам.
Знам брегът е там... Близо е и съществува!
Уморен съм и съм сам, и може би заспивам.
А може би дори не съществувам?
Не знам? Очи затварям, тъмно е ...
А тишината в тъпанчето ми приглася...
Почини си и поспи, отпусни се и спокойно
потъни в дълбините на живота.
Но в този миг, светкавица разкъса небосвода...
Проблястна в тъмното небе!
Тогава го видях той бе с надеждата до него.
И двамата подаваха на мен ръце.
Заплувах с цяла изнемога, гребях с последни
сили две и ето ме сега във двора на моят
дом отново без сърце... Тъга и тъмнина.
Къде е светлината и слънцето къде е?
Сънувам ли!? Не знам...
Но знам че съществувам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
