Непренудено или кошмар
Седях във тъмното самотен...
Пред листа празен в тъмното седях
поезия и стих в едно във мене се редяха.
Усмихвах се но в сълзи лицето си облях.
Сам бях... Но с мойте въпроси !
Борба е в мене и океаните бушуват...
Едва издържам, уморен съм,
спирам и да плувам.
Знам брегът е там... Близо е и съществува!
Уморен съм и съм сам, и може би заспивам.
А може би дори не съществувам?
Не знам? Очи затварям, тъмно е ...
А тишината в тъпанчето ми приглася...
Почини си и поспи, отпусни се и спокойно
потъни в дълбините на живота.
Но в този миг, светкавица разкъса небосвода...
Проблястна в тъмното небе!
Тогава го видях той бе с надеждата до него.
И двамата подаваха на мен ръце.
Заплувах с цяла изнемога, гребях с последни
сили две и ето ме сега във двора на моят
дом отново без сърце... Тъга и тъмнина.
Къде е светлината и слънцето къде е?
Сънувам ли!? Не знам...
Но знам че съществувам.
© Ангел All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Влади приятелю радвам се да те видя на моята страничка!Благодаря за коментара и за любими!До нови приятелю!
-
Благодаря ви приятели че споделихте времето си с моят стих ,благодаря за хубавите коментари на всички !Марги скъпа☺,Виле мила☺,Албенче☺,Стойчо благодаря и за любими!!!До нови!
-
Явно изпадане в поетичен делириум! Често изглежда безизходно,но тогава се ражда поетична откровеност!
-
Вярвай и се моли! Ще успееш!
-
Човекът е човек, когато търси светлина!!!
Поздрави, Ангел. -
Щом съществуваш, ще видиш слънцето и брега!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
