Непресметнато мълчание

kalides (Деси)
34 115

24.05.2009 г., 22:14 ч.

Поезия » Друга

782 0 2

Мълчах...

От дълго време насам мълчах.

Дали, защото нямаше какво да кажа,

или просто не смеех да говоря...

Премина... времето изчезна...

Не броях и часовете, просто нищо.

Изгорях... неведнъж съзирайки те,

в онази толкова далечна точка.

Поех си въздух и издишах...

Премерено откъснах част от себе си.

Но не заличих докрай копнежа

и в обратната посока завих...

Завих по пътя на надеждата,

но там не беше ти...

От дълго време теб те нямаше...

И тишината пак мълчи.

Мълчах...

Изгубих безвъзвратно и битка, и война...

Толкова ли глупава бях?

Наранена, с непресметнато мълчание!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.