Непресметнато мълчание
1.1K
0
2
Мълчах...
От дълго време насам мълчах.
Дали, защото нямаше какво да кажа,
или просто не смеех да говоря...
Премина... времето изчезна...
Не броях и часовете, просто нищо.
Изгорях... неведнъж съзирайки те,
в онази толкова далечна точка.
Поех си въздух и издишах...
Премерено откъснах част от себе си.
Но не заличих докрай копнежа
и в обратната посока завих...
Завих по пътя на надеждата,
но там не беше ти...
От дълго време теб те нямаше...
И тишината пак мълчи.
Мълчах...
Изгубих безвъзвратно и битка, и война...
Толкова ли глупава бях?
Наранена, с непресметнато мълчание!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деси Всички права запазени
