May 24, 2009, 10:14 PM

Непресметнато мълчание 

  Poetry » Other
695 0 2

Мълчах...

От дълго време насам мълчах.

Дали, защото нямаше какво да кажа,

или просто не смеех да говоря...

Премина... времето изчезна...

Не броях и часовете, просто нищо.

Изгорях... неведнъж съзирайки те,

в онази толкова далечна точка.

Поех си въздух и издишах...

Премерено откъснах част от себе си.

Но не заличих докрай копнежа

и в обратната посока завих...

Завих по пътя на надеждата,

но там не беше ти...

От дълго време теб те нямаше...

И тишината пак мълчи.

Мълчах...

Изгубих безвъзвратно и битка, и война...

Толкова ли глупава бях?

Наранена, с непресметнато мълчание!

© Деси All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??