Неприлична
Сега какво ще правим -
вече се обичаме,
не роня сълзи,
стихове не пиша.
Ако ми стане скучно
припомни ми,
че има край...
И нищо лично.
За безкахърно щастие
се молех,
за сигурност,
че има утре.
Ще се отпусна
в свойта безтегловност,
но ако падна -
ще е твърдо.
И по-добре
изправяй ме на нокти,
не казвай "никога",
не ме обичай.
Присъствай
във живота ми изобщо
и карай ме
да бъда неприлична.
вече се обичаме,
не роня сълзи,
стихове не пиша.
Ако ми стане скучно
припомни ми,
че има край...
И нищо лично.
За безкахърно щастие
се молех,
за сигурност,
че има утре.
Ще се отпусна
в свойта безтегловност,
но ако падна -
ще е твърдо.
И по-добре
изправяй ме на нокти,
не казвай "никога",
не ме обичай.
Присъствай
във живота ми изобщо
и карай ме
да бъда неприлична.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
