19.04.2009 г., 23:12  

Неприлично

1.2K 0 6

 

              Неприлично

 

                              Неприлично си мисля за тебе,
                              че те любя във сладост унесена.
                              Спи във ъгъла времето спряло,                           

                              но защо е във завист облечено? 
 
                              Чувам моята нежна аритмия.
                              Ти със обич ме гледаш блаженo.
                              Как харесва ми да ме обичаш
                              и да си с мен неизменно.

                              По стъклата се блъскат снежинки,
                              в танц любовен и те полудели.
                              И усмихната гледа ни Зимата
                              през перденцата снежно бели.

                              Нямам мисли и нямам тревоги.
                              Имам чувства и желание лично.
                              Теб да имам се моля на Бога 
                              и обичам съвсем неприлично.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ще се сетите вие !!!Благодаря, Тошко !
  • Яко е, ама тая аритмия...

    И да, третата строфа не само, че си е на място, ами дори е най-готината
  • Третият стих си е много на място - обвързваш природата с чувствата и емоциите си.Така звучи по-нежно, по-дълбоко изживяно.Поздрав!
  • Милички, сега ще ви обясня !Това е моето ЛЮБИМО стихотворение!Вие само веднъж сте го прочели,а аз 10 000 пъти съм си го повтаряла!И аз мисля си !Той ме гледа, а защо и Зимата да ни погледа ?!Сега сещате ли се за идеята ми ?Благодаря ви !
  • Подкрепям предложението на Милева.
    Поздрав!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...