13.09.2007 г., 13:33 ч.

Непрочетена 

  Поезия
764 0 18

Душата ми е книга непрочетена,
с истини, мастилено облечени,
на пиедестал, с любов-почетена
и тайни мисли, разсъблечени.



Оставих я отворена на масата,
да я погледнеш щом остане време,
пропусни началото с украсата -
разгърни в основата - във мене.



Някъде, между началото и края,
в илюстрация с пастелени бои -
човек, четящ в самотна стая -
ще разпознаеш себе си - това си ти.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??