Sep 13, 2007, 1:33 PM

Непрочетена 

  Poetry
887 0 18
Душата ми е книга непрочетена,
с истини, мастилено облечени,
на пиедестал, с любов-почетена
и тайни мисли, разсъблечени.
Оставих я отворена на масата,
да я погледнеш щом остане време,
пропусни началото с украсата -
разгърни в основата - във мене.
Някъде, между началото и края,
в илюстрация с пастелени бои -
човек, четящ в самотна стая -
ще разпознаеш себе си - това си ти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Random works
: ??:??