24.07.2014 г., 23:45

Непрочетено писмо

654 0 2

Писмо любовно пиша днес

до моята любов голяма,

но всъщност нямам точния адрес,

в небето няма улици с име.

 

По ангелите ще изпратя вест

писмото мое да пристигне

и в него ще напиша аз:

"Обичам те, любов завинаги".

 

Като птица с прекършени криле

земята черна те отне от мене,

пустиня суха стана моята душа,

молеща за капка нежност.

 

Животът ми е пуст сега

и лутам се немила и недрага,

и вглеждам се в чуждите очи,

да срещна твоя поглед пак мечтая.

 

Как искам ти да си до мен,

да хванеш моите горещи длани,

с устни страстни да целуваш ме

и нежни думи да ми шепнеш.

 

Пламъче горещо бях за теб,

ти - моята любов неизживяна,

остана обич в моето сърце

и една кървяща рана.

 

Годините минават като миг,

не искам аз да те забравя,

ще бъдеш в моите спомени ти жив,

щом в своето сърце те нося.

 

Сега в съня ми нощем идваш пак,

с целувка нежна ме даряваш,

дори смъртта не ще ни раздели,

душата ти е жива в безкрая.

 

Пламена Владимирова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Владимирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Писмо, останало без отговор...
    В годините така и не успях
    до новия й дом да го изпратя;
    Не смогна да пробие здрача
    и най-отчаяният стон.
    А знаете... дотам не ходи раздавачът.

    Разбирам, Пламена...
  • "Но всъщност нямам точния адрес,

    в небето няма улици с име."

    И накрая тези писма остават непрочетени поради различни причини които дълбоко в душата убиват .... 6 от мен !

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...