Непрочетено писмо
Писмо любовно пиша днес
до моята любов голяма,
но всъщност нямам точния адрес,
в небето няма улици с име.
По ангелите ще изпратя вест
писмото мое да пристигне
и в него ще напиша аз:
"Обичам те, любов завинаги".
Като птица с прекършени криле
земята черна те отне от мене,
пустиня суха стана моята душа,
молеща за капка нежност.
Животът ми е пуст сега
и лутам се немила и недрага,
и вглеждам се в чуждите очи,
да срещна твоя поглед пак мечтая.
Как искам ти да си до мен,
да хванеш моите горещи длани,
с устни страстни да целуваш ме
и нежни думи да ми шепнеш.
Пламъче горещо бях за теб,
ти - моята любов неизживяна,
остана обич в моето сърце
и една кървяща рана.
Годините минават като миг,
не искам аз да те забравя,
ще бъдеш в моите спомени ти жив,
щом в своето сърце те нося.
Сега в съня ми нощем идваш пак,
с целувка нежна ме даряваш,
дори смъртта не ще ни раздели,
душата ти е жива в безкрая.
Пламена Владимирова
© Пламена Владимирова All rights reserved.
