28.05.2010 г., 0:04

Непроформа...

863 0 0

Трудно, сложно

намирам езика,

а ковач съм уж, лея слова...
Невъзможно...

Преплита се стиха,

слаби думи в това-онова...

В миг тиктакам напевно, с надежда,

меря времето...

Сутрин, ден, здрач.

Няма плетка, но дават ми прежда.

Сял съм семето,

бях и орач.

Гръм в мелодия...

Умисъл в ноти. Грях,

изтръгнат от чиста душа.

Неподправеност или пародия.

Спрях...

От страх да не ви го внуша...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ботьо Петков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...