Непрогледни небеса...

12.03.2008 г., 6:34 ч.

Поезия » Философска

535 0 1

Ти не помниш моето лице,

но още чуваш гласа ми.

Не виждаш душата ми,

не и в мен, скрих я

някъде отвъд дъха ми.

Не разпознаваш ли

неподвижния ми поглед,

това е целувката на лудостта.

Страхуваш ли се от смеха ми,

забрави ли как ми се присмя?

За теб нямам изражение,

втренчила се в непрогледни небеса.

Аз съм твоето забравено падение,

"Нищо лично, Съвестта..."

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.