Непрогледни небеса...
Ти не помниш моето лице,
но още чуваш гласа ми.
Не виждаш душата ми,
не и в мен, скрих я
някъде отвъд дъха ми.
Не разпознаваш ли
неподвижния ми поглед,
това е целувката на лудостта.
Страхуваш ли се от смеха ми,
забрави ли как ми се присмя?
За теб нямам изражение,
втренчила се в непрогледни небеса.
Аз съм твоето забравено падение,
"Нищо лично, Съвестта..."
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стеси Все права защищены
