sovichka (sovichka)
7 4
6.07.2017 г., 15:03 ч.

Непростимо 

  Поезия
752 0 7

Непрежалена в гроба обръща се

любовта ни отдавна погребана,

като пушек изви се над къщите

и зачака да бъде отнесена.

 

Ту кълне като вещица чумава,

ту присвива в молитва ръцете,

още чувам я нощем проклетата,

още вие и зиме, и лете.

 

Да премине веднъж и завинаги,

че от мъка сме гърбави вече,

нито живи и нито умрели сме -

бледи сенки сме две отдалече.

 

Даже дяволът гледа учудено

и превива се в смях истерично,

щом си дръзнал веднъж и погребал си...

нещо живо и нещо обичано!

 

 

© sovichka Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря на всички за подкрепата и хубавите коментари. Поздрави!
  • Много образни, пълнокръвни стихове, с висока художестврна стойност!
  • Хареса ми!
  • Много силно, лъха много болка, но няма как да е иначе от неизживяната любов! Поздрави!
  • Много образна и дълбока творба. Поздрав!
  • Велин, благодаря ви за хубавите думи!
  • Много хубав стих! Тъжен, но има страхотен ритъм. Поздрави!
Предложения
: ??:??