Непростимо
Непрежалена в гроба обръща се
любовта ни отдавна погребана,
като пушек изви се над къщите
и зачака да бъде отнесена.
Ту кълне като вещица чумава,
ту присвива в молитва ръцете,
още чувам я нощем проклетата,
още вие и зиме, и лете.
Да премине веднъж и завинаги,
че от мъка сме гърбави вече,
нито живи и нито умрели сме -
бледи сенки сме две отдалече.
Даже дяволът гледа учудено
и превива се в смях истерично,
щом си дръзнал веднъж и погребал си...
нещо живо и нещо обичано!
© sovichka All rights reserved.
