Непростимо е...
Непростимо е,
мой мили приятелю,
все някой, някога
да предава
светлостта на годините
и в плен илюзорно
заключва радостта,
дан дава за вяра и свян,
непростимо
изоставя мечтите
без капка копнеж,
изтощени да чакат
и зъзнат в несвяст...
Непростимо е...
Мой мили приятелю,
все някой, някога
сам да броди
в неизбродните светове,
където никой, никога
не ще разбере,
непростимо
ли е
мъртва любовта,
когато никой, никога
не милва
с протегната ръка...
Мой мили приятелю,
непростимо е...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
