Jan 16, 2009, 8:48 AM

Непростимо е...

  Poetry » Love
777 0 13

Непростимо е,

мой мили приятелю,

все някой, някога

да предава

светлостта на годините

и в плен илюзорно

заключва радостта,

дан дава за вяра и свян,

непростимо

изоставя мечтите 

без капка копнеж,

изтощени да чакат

и зъзнат в несвяст...

Непростимо е...

Мой мили приятелю,

все някой, някога

сам да броди

в неизбродните светове,

където никой, никога

не ще разбере,

непростимо

ли е

мъртва любовта,

когато никой, никога

не милва 

с протегната ръка...

Мой мили приятелю,

непростимо е...

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...