Неразбран
В лунна вечер – подарък от времето,
тихи стъпки на малко дете,
без значение място и името,
само стон, който иска да спре.
То не иска да има мечтатели
и не вярва в красивите дни,
бяга бързо, щом види приятели,
знае само: от тях най боли.
Има чувства дълбоко във себе си
към цветята, че рядко говорят,
и тъгува, щом с вредните плевели
злите хора без жалост ги тровят.
Всички възрастни с него се смеят,
казват: “Още е нужно да учи”,
но в душите си тайно копнеят
да се радват на дървени купи.
Оставете го, нека поплаче,
да намери спокойствие в мрака,
цяла вечност ще има да влачи
на желаното “утре” печата.
© Веселин Веселинов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
И от мен БРАВО!!!
-
Вълнуваща творба...
-
Все повече се убеждавам, че българите наистина не познават правилата на собствения си език. Иначе би им било известно, че при степенуване на глаголи, съществителни имена и адвербиални изрази след "по" и "най" не се пише тире.
Примери: най искам; най човек, най на ляво
Ако не вярвате, може да го проверите във всеки един учебник по култура на речта. -
Приплака ми се за това дете!!!!Децата трябва да са най-щастливите същества и това зависи от нас!Много е тъжно!!!
-
...!!!
-
Според мен, по-скоро е пропуснал по невнимание тирето, отколкото да не знае, че трябва да го има - логично е, като се обърне внимание на езиковата култура в останалата част от произведението. И затова - доста е нелепо твърдението "...имаш пунктуационни грешки.."
Не е лошо човек да си мери приказките понякога.
А и да се стъпва чат-пат по земята също е добре... -
Хубав стих!
-
rumpel (Румяна Пелова): 5-12-2010г. 06:02
Четвъртият стих не ми е ясен, и имаш пунктуационни грешки.Иначе е добро!
--------
И къде точно са пунктуационните грешки, Румяна?
Посочи ги.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Както винаги желязна творба!